История на ОКИ “Средец”
През месец март 1974 г. влиза в експлоатация новопостроената от СГНС и ГДИС триетажна сграда на Централен младежки дом, находяща се в квартал „Лиляна Димитрова“, улица „Димитър Полянов“ 2а, разположена на площ от около 2000 кв.м. Със Заповед 560 от 05.04.1974 г. на ИК на СГНС младежкият дом е прехвърлен безвъзмездно на Комитета за младежта и спорта. На свой ред Комитета за младежта и спорта прехвърля безвъзмездно сградата на ЦК на ДКМС под името Градски младежки дом “Лиляна Димитрова“. ЦК на ДКМС предава ГМД „Лиляна Димитрова“ за стопанисване и ползване на Градския комитет на комсомола през месец май 1974 г.
Проектант на сградата е арх. Лиляна Михайлова съвместно с авторски колектив от специалисти от Софпроект. По форма тя има общо със старинните български ханища и манастири, а по отношение на архитектурните линии и изпълнението е в модерен стил, напълно отговарящ на съвременния младежки дух. Сградата е с отворена и достъпна архитектура „а ла Баухаус“, което подтиква творческото въображение към обиграване на всяка част от пространството. Мраморни стълби водят до трите етажа на сградата. Вътрешният двор, също застлан с мрамор, посредством колонада е в пряка връзка с парка „Вл. Заимов“. Отляво е ритуалната зала, която се състои от две помещения: за бракосъчетания и за честитки. Отдясно пък е зрителната зала, която обхваща значително място от втория и третия етаж. Тя има места за 300 души. Към залата има голямо фоайе, което е в пряк контакт със сладкарницата и с бирхалето в сутерена.
Характерно за втория и третия етаж е, че тук са разположение голям брой зали за тихи игри, за радио и телевизия, за танцовия състав, клубове на активиста, кабинети по авиомоделизъм, кино и фото, по радиодело, автоматика и електроника, помещения, предназначени за хоровия състав, за художествено слово, за изобразително изкуство, камерна музика, музей на Васил Левски, библиотека с читалня. Интериорът на сградата е характерен с декоративните пана, рисунките и хубавата фурнирована ламперия.
Още от създаването на Дома неговата главна задача и основна роля е да присъства активно в младежкия и културен живот на града. Освен, че предлага извънкласно обучение по изкуства с утвърдени преподаватели, той възпитава художествени ценности и развива таланти, създава творчески продукт, който е оценен с множество награди на национално и международно ниво. Поколения столичани са преминали през клубовете по интереси, любителските творчески колективи, детско-юношеските школи по изкуства на културния дом. Изграденото доверие към институцията е причината и техните деца да развиват своите артистични умения тук.
Дейността на “Лиляна Димитрова“ по това време е изцяло ориентирана към младежките дейности. Създават се клубове по интереси: Кино клуб, Шах клуб, Шах клуб, Фото клуб, Клуб по фантастика, Литературен клуб и т.н. Започват да се развиват и самодейните младежки изкуства: Студио „Пантомима“, Младежки камерен оркестър, Хор на софийските девойки. Танцов ансамбъл „Средец“, създаден през 1937 г. към СГНС, е прехвърлен към Градски младежки дом. Клубът „Иван Ефремов“ е учреден от група ентусиасти през 1974 г. като интегрален клуб. Интегралният клуб е форма на комплексна самодейност, в която младият човек ще може да постигне цялостна и хармонична самореализация в свободното време. За един кратък период от време той натрупва в актива си разнообразна дейност – стотици дискусии и тематични вечери, посветени на прогностични идеи, на различни жанрове фантастично изкуство; приложни разработки в областта на науката, техниката, спорта; редица мероприятия – изложби, теоретични конференции, семинари, анкети, публикации и т.н.
Младежкият дом създава собствена дискотека, която става много популярна сред младите хора в столицата. Салонът е многофункционален. Освен събрания, концерти, спектакли, там се провеждат и танцови вечери, празници на висшите учебни заведения и др. През цялото това време ГДМ „Лиляна Димитрова“ е бил отворен за идеите и желанията на младежите, не само от София, но и от страната. Едва ли има жанр на изкуството или форма на културна изява, които да не са се чувствали уютно в „Лиляната“. С това име младежкия дом беше популярен в цялата страна. В него са гостували почти всички поп звезди, рок банди, популярни артисти-хумористи, актуални писатели, поети и художници.
До 1987 г. Градски младежки дом „Лиляна Димитрова“ функционира като звено към Градския комитет на комсомола.
През 1988 г. по предложение на тогавашния директор на ГМД „Лиляна Димитрова“, ЦК на ДКМС взема решение за отделянето на младежкия дом на самостоятелен бюджет, баланс и банкова сметка. Така той става самостоятелно звено.
След закриването на комсомола, като политическа организация се взема решение ГМД „Лиляна Димитрова“, като младежки дом от общоградско значение, да премине на разпореждане на Столичния народен съвет. Временният столичен изпълнителен съвет взема решение за прекратяване на дейността на Градски младежки дом „Лиляна Димитрова“ и преобразуването му в организация с нестопанска цел в областта на културата – Дом на културата „Средец“, считано от 01.06.1991 г., с предмет на дейност създаване, съхранение и разпространение на културни ценности и извършване на услуги, свързани с тях. В Дома на културата „Средец“ продължават да функционират детско-юношески школи по изкуствата, любителски колективи и младежки клубни дейности.
През 1994 г. е създадена и открита галерия „Сезони“, с активното съдействие и подкрепа на акад. Светлин Русев, в която освен организирането на изложби се провеждат камерни музикални концерти, поетични вечери, пърформанси, тематични лектории, ревюта и други събития.
Периодът от 1991 до 1999 г., когато ДК „Средец“ функционира като самостоятелно юридическо лице с право да ползва приходите от стопанската си дейност, е най-благотворният в неговата история. Тогава помещенията в сградата се освежават и ремонтират ежегодно, затова базата е в добро състояние. Финансовата самостоятелност и стабилност дават възможност да се реализират събития като: „Балкански фестивал на независимите театри ‘92“, Национален фестивал на детските и младежки театрални студии, Мексикански дни на културата – 1994 г., Японски дни на културата през 1996 г. През този период Дом на културата „Средец“ си партнира активно със сродни организации и учебни заведения: философски факултет на СУ „Климент Охридски“, Националното музикално училище, НГДЕК, НАТФИЗ, НБУ, Държавен музикален театър, Национална художествена академия, Национална музикална академия.
Много от външните продукции на БНТ започнаха своите изяви от концертна зала на ДК „Средец“: „Златен славей“, „Хит -1“, както и популярното предаване “Ку-ку“.
Пак по това време Дом на културата „Средец“ издава собствен вестник „Усмивки“, насочен към детската и младежка аудитория, който се разпространява напълно безплатно. Във вестника се отпечатват материали за дейността на творческите колективи в Дома, като 80 % от тях са написани от децата и младежите, които ги посещават. Вестникът излиза два пъти в годината: на 1 юни за празника на детето и на 1 ноември за празника на будителите.
Eкип

Лилия Тошева - директор
ЛИЛИЯ ТОШЕВА е родена в Плевен. Учи пиано при Елеонора Карамишева и дирижиране при Георги Нотев в Музикалното училище „Панайот Пипков“, а след завършва Българската държавна консерватория – София – със специалност хорово дирижиране в класа на проф. Ана Белчева. Тя е хоров диригент с богат опит в ръководството на академични и фолклорни хорови състави и ддългогодишен хоноруван преподавател по хорово дирижиране и учебен хор в НУИ „Панайот Пипков“. Специализирала е в Германия, работила е като инспектор-методист в Комисията по духовно развитие и култура към Общинския народен съвет и Центъра за художествена самодейност – Плевен. Дълги години е диригент на Детския хор при Окръжния пионерски дом, Хора на девойките при храм „Света Параскева“и на хора при Държавния Северняшки ансамбъл за народни песни и танци – Плевен, на който същевременно е и директор и главен художествен ръководител.
През 2008 става Експерт-реклама на Националния фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“, а от 2009 досега е директор на ОКИ Дом на културата „Средец“ – София. Носител е на множество награди и отличия, сред които: “Златна лира” от Съюза на българските музикални и танцови дейци в България за цялостна дейност (2004), “Кристална лира” от Министерството на културата за върхови постижения в музикалното и танцово изкуство в България (2004) , Златна карта и златна значка от Европейския форум на експертите и Академия за международно признати лидери в науката и културата (2007) , Златна книга и златен печат, присъдени от Съвета на Европейската научна и културна общност за принос към развитието на българската култура (2010), Награда „Проф. Васил Арнаудов“, присъдена за заслуги за съхраняването на хоровата култура на България (2013), Отличие Златна монета „Писменост“ за активна съвременна културна дейност, присъдена от Съвета на Европейската научна и културна общност (2013) и Почетен знак и звание лауреат на „Златно перо“ – Награда за Дом на културата „Средец „ от Cantus Firmus , Classic FM и галерия „ MAKTA (2020).